За книгата: 1990 / Новата книга на прозаик от село Талая в Магаданска област се отличава с уникален, жив и свободен маниер на представяне. Това, което ви пленява, са точно и правдиво предадените картини на северни пейзажи – сурови и изключително живописни. Действието и на трите истории се развива в „малко тайгово селце с десет дървени колиби“, в тундрата и в лагер на Евен. Изобразявайки живия живот, тънкостта на отношенията между хората и животните, С. Олефир кара читателя да се замисли за сложността и разнообразието на природния свят, излага онези, които искат да се възползват от него, историите са до голяма степен автобиографични и това придава особеност достоверност на всичко разказано в тях.